Деклариране на методи

В езика C# декларираме методите в рамките на даден клас, т.е. между отварящата { и затваряща } скоби на класа. Декларирането представлява регистрирането на метода в програмата, за да бъде разпознаван в останалата част от нея. Най-добре познатият ни пример за метод е метода Main(…), който използваме във всяка една програма, която пишем.

Със следващия пример ще разгледаме задължителните елементи в декларацията на един метод.

  • Тип на връщаната стойност. В случая типа е double, което означава, че методът от примера ще върне резултат, който е от тип double. Връщаната стойност може да бъде както int, double, string и т.н., така и void. Ако типът е void, то това означава, че методът не връща резултат, а само изпълнява дадена операция.
  • Име на метода. Името на метода е определено от нас, като не забравяме, че трябва да описва функцията, която е изпълнявана от кода в тялото му. В примера името е GetSquare, което ни указва, че задачата на този метод е да изчисли лицето на квадрат.
  • Списък с параметри. Декларира се между скобите ( и ), които изписваме след името му. Тук изброяваме поредицата от параметри, които метода ще използва. Може да присъства само един параметър, няколко такива или да е празен списък. Ако няма параметри, то ще запишем само скобите (). В конкретния пример декларираме параметъра double num.
  • Декларация static в описанието на метода. За момента може да приемем, че static се пише винаги, когато се декларира метод, а по-късно, когато се запознаем с обектно-ориентираното програмиране (ООП), ще разберем разликата между статични методи (споделени за целия клас) и методи на обект, които работят върху данните на конкретна инстанция на класа (обект).

При деклариране на методи е важно да спазваме последователността на основните му елементи - първо тип на връщаната стойност, след това име на метода и накрая списък от параметри, ограден с кръгли скоби ().

След като сме декларирали метода, следва неговата имплементация (тяло). В тялото на метода описваме алгоритъма, по който той решава даден проблем, т.е. тялото съдържа кода (програмен блок), който реализира логиката на метода. В показания пример изчисляваме лицето на квадрат, а именно num * num.

Когато декларираме дадена променлива в тялото на един метод, я наричаме локална променлива за метода. Областта, в която съществува и може да бъде използвана тази променлива, започва от реда, на който сме я декларирали и стига до затварящата къдрава скоба } на тялото на метода. Тази област се нарича област на видимост на променливата (variable scope).

results matching ""

    No results matching ""