В езика C# декларираме методите в рамките на даден клас, т.е. между отварящата {
и затваряща }
скоби на класа. Декларирането представлява регистрирането на метода в програмата, за да бъде разпознаван в останалата част от нея. Най-добре познатият ни пример за метод е метода Main(…)
, който използваме във всяка една програма, която пишем.
Със следващия пример ще разгледаме задължителните елементи в декларацията на един метод.
double
, което означава, че методът от примера ще върне резултат, който е от тип double
. Връщаната стойност може да бъде както int
, double
, string
и т.н., така и void
. Ако типът е void
, то това означава, че методът не връща резултат, а само изпълнява дадена операция.GetSquare
, което ни указва, че задачата на този метод е да изчисли лицето на квадрат.(
и )
, които изписваме след името му. Тук изброяваме поредицата от параметри, които метода ще използва. Може да присъства само един параметър, няколко такива или да е празен списък. Ако няма параметри, то ще запишем само скобите ()
. В конкретния пример декларираме параметъра double num
.static
в описанието на метода. За момента може да приемем, че static
се пише винаги, когато се декларира метод, а по-късно, когато се запознаем с обектно-ориентираното програмиране (ООП), ще разберем разликата между статични методи (споделени за целия клас) и методи на обект, които работят върху данните на конкретна инстанция на класа (обект).При деклариране на методи е важно да спазваме последователността на основните му елементи - първо тип на връщаната стойност, след това име на метода и накрая списък от параметри, ограден с кръгли скоби ()
.
След като сме декларирали метода, следва неговата имплементация (тяло). В тялото на метода описваме алгоритъма, по който той решава даден проблем, т.е. тялото съдържа кода (програмен блок), който реализира логиката на метода. В показания пример изчисляваме лицето на квадрат, а именно num * num
.
Когато декларираме дадена променлива в тялото на един метод, я наричаме локална променлива за метода. Областта, в която съществува и може да бъде използвана тази променлива, започва от реда, на който сме я декларирали и стига до затварящата къдрава скоба }
на тялото на метода. Тази област се нарича област на видимост на променливата (variable scope).